Истинският виновник за трагедията на "Челопешко шосе"

Коментар на Емилия Милчева:

Ако има профил на българския убиец на пътя, той не се определя от произхода, а от чувството за безнаказаност. Най-често е млад или на средна възраст, кара по-бързо от разрешеното, изпреварва рисковано, взел е дрога или алкохол, често има зад гърба си и други нарушения. Може да кара скъп джип или стара кола, да е от столицата или от малък град, но вярва в едно - контролът е слаб и законът няма да го стигне.

Когато България от години е сред европейските лидери по смърт на пътя, етнизирането на катастрофите прикрива истинския виновник - провала на институциите.

Истинският виновник

Ромският произход на водачите на автомобили, предизвикали тежката катастрофа на "Челопешко шосе" заради гонка, отприщи вълна от етническа омраза в социалните мрежи.

Жертвите на катастрофата вече са четирима, двама от които индийски граждани. Има още пострадали с опасност за живота. Само светкавичната намеса на служители от пожарната в район "Кремиковци" e предотвратила взрива на градския автобус, в който се е врязал горящ автомобил. Тогава най-вероятно оцелели нямаше да има.

Но Георги Семерджиев, предизвикал катастрофата, при която загинаха две млади жени в София, не е ром. Джипът му премина с висока скорост през кръстовището на два булеварда и се удари в такси и в асансьора, водещ към близката метростанция.

Етнически българин е и Димитър Любенов, който се заби със 195 км/ч с поршето си в пътуващия пред него автомобил и уби френски гражданин.

Две години и половина след смъртта на 14-годишния Филип и повече от 23 заседания няма присъда за човека, прегазил го на пешеходна пътека в центъра на София с близо 90 км/ч и с над 2 промила алкохол в кръвта. Делото започва отначало…

От ромски произход е 21-годишният Виктор Илиев, който със 163 км/час - при разрешени 50 км/ч, влетя през прозореца на автобус в София, уби на място сирийски лекар и рани четирима. Докато е шофирал, е вдишвал райски газ.

Но следващият е отново българин - или пък турчин? Етносът няма значение, освен за да бъде инструментализиран в социалните мрежи.

Случаите следват един след друг, а всеки предишен бързо се забравя, засенчен от нова трагедия. След всяка се задават едни и същи въпроси: кой е виновен, защо има толкова смърт по пътищата на България, защо близките са отчаяни да търсят справедливост за загубените животи.

Кой се страхува от закона

Не е за вярване, но всъщност България бележи малка победа във войната по пътищата. Спрямо 2019 г. например, когато показателят за жертви на пътни катастрофи е почти 98 на 1 милион жители, предварителните данни за 2025 г. показват 71 загинали на милион. Това е спад с близо 28%.

България подобрява резултатите си, без да напуска дъното на европейската класация. Жертвите намаляват, но не достатъчно бързо - и затова България е все така държава, в която рискът да загинеш на пътя е сред най-високите в Европа. Средният показател за Европейския съюз е 44 загинали на 1 милион жители. Най-безопасни остават Дания и Швеция съответно с 24 и 20 жертви на 1 милион жители.

С твърде висок брой полицаи, прокурори и съдии, непропорционален на намаляващото население, българската държава би трябвало да вдъхва страх от закона. Но макар на първо място в ЕС по разходи за поддръжка на съдилищата като дял от БВП - близо 0.7%, правосъдието в България продължава да произвежда чувство за безнаказаност.

Откъде обаче идва то? След всяко тежко престъпление обществото научава, че извършителите вече са били известни на полицията и прокуратурата. Така е и този път.

"Лицата, причинили катастрофата, са известни на органите на МВР и прокуратурата", каза заместник-градският прокурор Ангел Кънев.

Обикновено правоохранителните органи имат данни. Ако нямат, значи някой е опънал чадър, чийто диаметър е пряко пропорционален на размера на корупцията.

Появи се информация, че единият или и двамата водачи от катастрофата на "Челопешко шосе" са свързани с т.нар. "Банда на Калашниците" - престъпна група, известна на полицията с дейности като рекет и контрол на проституция и просяци в София. Никой обаче не е в затвора с присъда.

След катастрофата виновниците за смъртоносния инцидент дори заплашвали пожарникарите и спасителите, че ще видят какво ще им се случи, защото разказали какво са видели - и даже се обадили за подкрепление на свои приятели. Двамата се оказаха и с шофьорски книжки от Чехия, за които не е известно дали са истински. Георги Семерджиев например се оказа с фалшива шофьорска книжка, издадена уж от Швейцария.

Ако данъкоплатците плащат на полицаи, следователи и прокурори да бъдат хроникьори на престъпността и да обясняват след поредната трагедия колко добре са познавали извършителите, проблемът не е в липсата на информация. Проблемът е в липсата на последствия.

По БНТ председателят на "Спаси София" и столичен общински съветник Борис Бонев предложи МВР да проверява хората със скъпите автомобили, като във фокуса са шест квартала в София: Симеоново, Драгалевци, Бояна, "Факултета", Филиповци и "Христо Ботев". Подчертавайки, че проблемът не е етнически, той коментира, че "90% от онези, които се имат за самозабравили се мутри, онези, които ни газят по улиците, онези, които те бият, ако си ги погледнал накриво, живеят в тези шест квартала".

Парите оставят горещи следи

През 1997 г. вътрешният министър в кабинета "Костов" Богомил Бонев проведе операция, известна под името "Комар" - за издирване на крадени коли и събиране на неплатени данъци. Престъпността не беше респектирана.

Но ако полицията работи съвместно с данъчните служби, финансовото разузнаване и прокуратурата, ефектът ще е друг. Въпросът е готови ли са да проверят произхода на парите, скъпите автомобили, фиктивните фирми, данъчните измами и връзките с престъпни групи, независимо от квартала и етническия произход на техните собственици.

Като служебен министър на вътрешните работи през 2022 г. Иван Демерджиев разкри "чадъра" над Семерджиев. Сега оглавява МВР в условия на абсолютно мнозинство и може да направи много повече.

Иначе всеки следващ убиец на пътя също ще бъде известен на полицията и прокуратурата.